За мен. Едно неочаквано щастливо събитие.

След моята ПОСЛЕДНА лекция като преподавател, 2012-2013 учебна
година, на кабинета ми, във ВСУ "Любен Каравелов " (София), се почука и
скоро той се изпълни със студенти от V курс на специалността "Архитектура" и "САСС"- мaг. „Архитектура”, като някои от тях останаха в коридора. Студентка държеше голямо красиво цвете. "Случайно", в кабинета ми влезе и Деканът, доц. инж. Недялко Гороломов, който в петте ми години във ВСУ, като "гост-преподавател", е решавал възникнали въпроси.
Като ми поднесоха красивото цвете, студентка прочете "АПЕЛ" към мен, с който моите студенти искаха да продължа да преподавам. Но "учителят" трябва сам да реши, "кога да слезе" от катедрата!
Бях дълбоко трогната и развълнувана, след последния мой преподавателски час на 21.12.2012 г.!
Отговорих и спонтанно целунах всички, които бяха в кабинета. По-късно благодарих и с писмо на "МОИТЕ СТУДЕНТИ". И те ми отговориха...
Има ли по-голямо ПРИЗНАНИЕ за един преподавател, от това на "НЕГОВИТЕ СТУДЕНТИ"!

pic
/САСС – Строителство и архитектура на сгради и съоръжения/
„Апелът”:







pic





pic
* * *