Още за мен. Моменти от живота ми.

Любящи родители!
Най-силният, запечатен в мен, спомен за майка ми е: КАТО ОРЛИЦА, РАЗПЕРИЛА КРИЛА, за да ни спаси - с мен за ръка, пригърнала бебенце, с раница на гърба, тича до скривалищата в "Ридо", при въздушните тревоги в гр. Самоков. От войната баща ми се завърна, като достоен воин, с два ордена "За храброст".
С обич, към сестра ми, Дора Николова Битау, талантлив художник, НО далеч от мен и С МЪКА, за Поли и Андреа, които са "от другата страна" на моя край.
Завърших гимназия "Константин Фотинов" в гр. Самоков, с медал за отличен успех. Кандидатствах и бях приета в специалността "Архитектура".
Мечтаех да бъда журналист или юрист, но "времето" не беше подходящо за мен.

Професионарлно образование и квалификация:
Архитект, научна степен - доктор, научно звание - доцент.

Специализации:
От ВИАС, в Техническия университет, гр. Дрезден, катедра Строителни конструкции и Института по довършителна техника в строителството;
По програма на Министерство на строежите: проектиране и строителство с леки фасадни стени, в Лондон, Брюксел /Завод за алуминий "Шамебел"/, ГФР: Франкфурт а. Майн, Дюселдорф /Алуминиева централа/, Хановер, Западен Берлин.

Професионална дейност:

Основно във ВИСИ-ВИАС-УАСГ:
*Преподавател, като младши, старши, главен асистент и доцент, с
лекции и ръководство на студентски проекти, в Архитектурния,
Строителния и Хидротехническия факултет, за редовно и задочно
обучение;
*Ръководител на курсове и лекции за следдипломна квалификация към ВУЗ-а, за главни инженери и архитекти от общините;
*Участие в дипломни комисии на Архитектурния и на Строителния ф-тет, рецензии, вкл. за хабилитация и защита на докторска степен и под.;
*Ръководител на Научния експедиционен клуб /НЕК/ към ЮНЕСКО при Архитектурния ф-тет и на студентски изследователски експедиции.

Във ВСУ "Любен Каравелов"
*лекции за спец. "Архитектура", V курс;
*лекции и ръководство на студентски проекти, за сп. "Архитектура" и
"САСС" /инж.-арх./, II и III курс.

В НБУ – Нов български университет
*лекции за сп. "Архитектура", VI курс.

В други организации:
*Нипро ИТИС /Научно - изследователски институт за типово
проектиране/ и Проектантската организация "Софпроект", като
извънщатен сътрудник;
*Проектант в Проектантската организация, гр. Перник;
*Технически ръководител към Втори - "Благоевски" строителен район,
гр. София, /от там, с диплома за "Ударник"!/.

* * *
Работих много години в катедрата, ръководена от уважаваните професори Атанас Попов, Борислав Стоянов и Щерю Щерев. Те ме насочваха и изискваха от мен, за да се изградя като преподавател, а това се учи дълго. В последните години на дейността ми в Архитектурния факултет, тях вече ги нямаше.

На един Факултетен съвет, проф. Б. Стоянов, изказа недоволство от колеги в катедрата и предложи, когато напусне, аз да поема неговите лекции за спец. "Архитектура". Този уважаван и обичан от студентите блестящ оратор, не си е представял, каква ще е реакцията от неговите думи!

Защо не станах професор. - Научен конкурс от "ОНОВА" време.
Когато /най-после!/ обявиха конкурс за доцент в катедрата, реших да кандидатствам в него - имах най-дълъг стаж от асистентите след мен и защитена научна степен. За обявеното едно място за доцент, се кандидатира и мой състудент, който постъпи в катедрата, 6 години след мен. Преди това, когато работеше в родния си град, аз му съобщих за конкурса за асистент, настоявах да се яви, той първоначално отказа, изпратих му материали от моята подготовка за изпита, гарантирах пред професорите за него.
И при започналата процедура на конкурса, предадени конкурсни материали и назначени рецензенти, бях извикана от партийния секретар на факултета, с настойчиво искане, да се оттегля, в полза на моя колега. Разбира се, отказах. След това ме извика партийният секретар на ВУЗ-а, със същото искане и точно ми обясни, защо - вторият кандидат е ОБЕЩАЛ да стане партиен секретар на факултета, АКО ГО НАПРАВЯТ ДОЦЕНТ. Отново отказах. Тогава ме извика и шефът на катедрата, проф. Милко Ангелов и ми съобщи, че Ректорът /кум на моя състудент/, настоявал, да се оттегля.Така бях заставена да напиша "молба", че "по лични причини" се оттеглям от конкурса за доцентура. А академичното признание за моя труд в катедрата, бе фатално забавено.
На следващия ден след "молбата" ми, бе насрочен катедрен съвет. Моят конкурент пристигна с жена си и чанти с питиета и др. Така той отпразнува и "почерпи" за "доцентурата" си в катедрата, ПРЕДИ ДА СЕ Е СЪСТОЯЛ конкурсът.

Съобщиха ми, че ще ме пенсионират на Рождения ми ден, а на първия работен ден - втори януари, на Новата 1996-та година, Ректорът изпрати до дома ми секретарката си, за да ми връчи заповедта. Разбрах, че много е бързал, тъйкато през седмицата се очакваше в Държавен вестник да се публикува основанието, на което законно можех да продължа да работя - поради необходимост от хабилитерани преподаватели в катедрата и решение на Научния съвет.
Запомних Рождения си ден и с огромен букет и с Грамота от други места.

Да преподавам на студенти, бе моят живот и радост! А най-голямо професионално удовлетворение ми донесе подготовката на лекциите за Архитектурата на 21-я век! - Да изучаваш творбите на световните звезди на архитектурата и строителното инженерство, проектите, които те творят за години напред и смелостта да създават за първи път комплекси, сгради, конструкции, каквито няма преди това никъде по света!